Midnight in Paris

Така, така... Не обичам да правя ревюта на филми, още по- малко критики, защото съм склонна да вярвам, че не всеки вижда това във филма, което и другите.

За този филм се изкуших. Той грабва още с първите кадри, с първите звуци. Прекрасно положен във филма е всеки един кадър от него. Разбира се, това може да се каже с голяма доза успех за почти всеки филм на Уди Алън. И него много го харесвам. Това, което ме притесни още в началото, е изборът на актьора за главната роля. Става въпрос за Оwen Wilson, който ми е познат от по- скоро посредствени американски комедии.

Разбира се, който и американски актьор бяха сложили до Marion Cotillard( позната още от Inception и La vie en Rose) или пък Карла Бруни, щеше да изглежда по същия нелеп начин. 

Филмът е удивително лесен за храносмилане. Не ангажира по никакъв начин. Предполагам, че и лесно се забравя, а впоследствие оставя в устата само вкус на вино и тежък цигарен дим. Но това ще разбера по- късно. Атмосферата на филма обаче е поразително приказна. Толкова лесно унася, приема и те всмуква, че чак е гадно, когато свършва :)

Първите минути на филма предполагат точно това, от което вече ми се повръща. Двама влюбени, сгодени при това са на нещо като меден месец в европейски град. Единият от двамата( в случая Гил, сценарист, решил да напише своя първи роман( Оуен Уилямсън в ролята) си пада малко по- арт от другия. Другият, в случая годеницата на Гил- Инез( Рейчъл Макадамс) принадлежи на горната средна класа в Щатите, дразнеща как така не иска да се премести да живее в Париж, а предпочита Малибу. До края на филма Инез показва едно туристическо отношение към града, за разлика от годеника си.

Една вечер, опиянен от виното и от мечтата си за Париж през нощта, а може би и търсещ творческо вдъхновение, Гил решава да се прибере в хотела си по- рано от Инез, която решава да отиде на танци. Той обаче се губи из града и точно в полунощ в една от уличките на Париж 

пристига старо Рено, от което развеселена компания приканва Гил да се присъедини. И така започва приказката. 

Филмът е наистина приказен. Чудесна работа на кинематографа, на пръдъкшън дизайнера, на музиката на Stephane Wramble и разбира се на магьосника Уди Алън.

Малко снимки

Страхотната Карла Бруни

И кадър с Рейчъл Макадамънс

И не мога да не споделя нещо много любимо от филма

Luis Bunuel:: A man in love with a woman from a different era. I see a photograph!  

Man Ray: I see a film! 

Gil: I see insurmountable problem! 

Salvador Dali: I see rhinoceros!

И последно:

Трейлъра

И малко музика :)