Отново да кажа: няма време! До Коледа остава точно един месец! Но не това е конкретната причина днес направя тези меденки. В един момент се сетих за дядо ми, който по едно време много обичаше да яде солети, докато пие кафе. Много му се чудихме, дори го бяхме взели на майтап по този случай. Реших да му направя меденки за кафе.
Продукти (макар че обичам да слагам на око):
2 яйца
щипка сода
1 чаена чаша захар
2-3 супени лъжици мед
1 чаена чаша олио
канела
джинджифил
ванилия
брашно докато стане меко, хомогенно тесто
Всичко това се смесва като накрая се слага брашно, за да се получи тесто за разточване. Оставя се в хладилника за 20- 30 минути. След това тестото се разточва и се изрязват меденките с помощта на форми за сладки. Тук може би е мястото да кажа и от къде са новите ми формички на сладки. Магазинчето се казва Aromas House. Ето го и сайта им. Нещата от там могат да се поръчат и да пристигнат на адрес, имат и магазинче на Неофит Рилски в София, близо до централата на СДС на Раковска.
Сладките се пекат на умерена температура до готовност. Отделят се лесно от тавата, така че няма ядове с отделянето им :)
Като изстинат, може да бъдат декорирани. Декорацията е въпрос на вкус, умения и въображение. Ето какво се получи при мен.
Така, така... Не обичам да правя ревюта на филми, още по-
малко критики, защото съм склонна да вярвам, че не всеки вижда това във филма,
което и другите.
За този филм се изкуших. Той грабва още с първите кадри, с
първите звуци. Прекрасно положен във филма е всеки един кадър от него. Разбира
се, това може да се каже с голяма доза успех за почти всеки филм на Уди Алън. И
него много го харесвам. Това, което ме притесни още в началото, е изборът на актьора
за главната роля. Става въпрос за Оwen Wilson, който ми е познат от по- скоро посредствени американски комедии.
Разбира се, който и американски актьор бяха сложили до Marion Cotillard( позната още от Inception и La vie en Rose) или пък Карла Бруни, щеше да изглежда по същия нелеп начин.
Филмът е удивително лесен за храносмилане. Не ангажира по никакъв начин. Предполагам, че и лесно се забравя, а впоследствие оставя в устата само вкус на вино и тежък цигарен дим. Но това ще разбера по- късно. Атмосферата на филма обаче е поразително приказна. Толкова лесно унася, приема и те всмуква, че чак е гадно, когато свършва :)
Първите минути на филма предполагат точно това, от което вече ми се повръща. Двама влюбени, сгодени при това са на нещо като меден месец в европейски град. Единият от двамата( в случая Гил, сценарист, решил да напише своя първи роман( Оуен Уилямсън в ролята) си пада малко по- арт от другия. Другият, в случая годеницата на Гил- Инез( Рейчъл Макадамс) принадлежи на горната средна класа в Щатите, дразнеща как така не иска да се премести да живее в Париж, а предпочита Малибу. До края на филма Инез показва едно туристическо отношение към града, за разлика от годеника си.
Една вечер, опиянен от виното и от мечтата си за Париж през нощта, а може би и търсещ творческо вдъхновение, Гил решава да се прибере в хотела си по- рано от Инез, която решава да отиде на танци. Той обаче се губи из града и точно в полунощ в една от уличките на Париж
пристига старо Рено, от което развеселена компания приканва Гил да се присъедини. И така започва приказката.
Филмът е наистина приказен. Чудесна работа на кинематографа, на пръдъкшън дизайнера, на музиката на Stephane Wramble и разбира се на магьосника Уди Алън.
Малко снимки
Страхотната Карла Бруни
И кадър с Рейчъл Макадамънс
И не мога да не споделя нещо много любимо от филма
Luis Bunuel:: A man in love with a woman from a different era. I see a photograph!
Отдавна не съм писала. Не, че няма какво да кажа. Има. Но не искам. Опитвам се да се изолирам от неприятната информация. И мисля, че успях.
В личен аспект мога да се похваля, че съм вече здрава. Това не е малко, нито е без значение. Но и тук се опитвам да се изолирам. Не искам да й придавам подходящата за нея важност- достатъчно ми беше промяната във всичко около мен, за да си казвам "какво щеше да стане, ако.."
Второто нещо, с което искам да се похваля, е Коледа. Вярно, че Коледа е точно след 54 дни, но вчера взех подарък за приятеля ми и мисля, че това даде начало на коледното ми настроение. Миналата година започнах с коледните сладки няколко дни преди празника. Тази година няма да е така. Затова: време е за репетиция!
Заради възстановяването ми, тази година ще правя сладки без и до едно яйце. Вчера направих desk research и се оказа, че изобщо няма да е лесно :)
Сега искам да покажа няколко снимки от миналогодишните ми гордости :)
Рецептите не ги помня. Никога не помня рецепти. Дори и сто пъти да ги правя. Затова и не мога да кажа от къде са. Най- вероятно повечето са от прекрасния форум на BG-mamma. Някои може и да са от блогове. Обещавам обаче тази година да си направя, както красива тетрадка с рецепти, така и тук да слагам рецепти към нещата, които правя.
