Хепатит Б- Би Хепи

По официална статистика в България има 450 000 болни от Хепатит Б и 150 000 от Хепатит С. Тук не влиза Хепатит А, който е „болестта на мръстните ръце“. Това е официалната статистика, неофициални цифрите се страхувам, че ще нарастнат ужасяващо много. Това са 600 000 българи, болни от Хепатит Б и С. Според данните на НСИ към 2011 българите сме 7млн. и 350хил. души. Цифрите сами говорят за проблема.

Хепатитът е една от онези болести, които се случват на другите или пък чуваш за тях, но никога не ти се случват.

Хепатитът се случва бавно, неусетно почти. Просто идва денят, в който по някаква причина го разбираш и целият ти свят се преобръща.

Това се случи и с мен. На 3 юни тази година. Беше прекрасна сутрин, денят обещаваше да е мързелив. Погледнах в огледалото и видях, че очите са ми нехарактерно жълти. Вредното google диагностициране този път ме насочи в правилната посока. От тук стъпките бяха ясни- личен лекар, изследвания, болница.

Първото, което винаги се пита човек, е „откъде“. Следва въпросът „защо на мен“. Когато преминат тези питания и дойде вече здравият разум на власт в главата, идва време за борба. А тя трябва да е сериозна и отговорна. Самото имена болестта е достатъчно стресиращо.

Болните у нас са над половин милион. Има две страхотни сдружения, които се борят с тенденцията за увеличаване на броя. Още един страхотен форум към едното, където намерих страхотна подкрепа от хора, вървящи по същия път.

Това, което силно липсва, е силната популяризация на проблема. Защото това е болест, с размерите на епидемия. А не само, че се сещат медиите за проблема само в деня, посветен на борбата с хепатита , но и като че ли съществува някакво табу по темата. Разболявайки се, оказа се, че не малък брой от познатите и роднините ми са се сблъсквали от първо лице с проблема.

И нещо друго, неграмотността на журналистите по темата е потресаваща. Спомням си статия от Дарик( а аз уважавам Дарик), в която се казваше, че половин милион българи са болни от най- острите форми на болестта, а тя пък понякога протичала без симптоми.

Когато ми казаха диагнозата- остър хепатит, прозвуча ужасно. Хем хепатит, хем остър. По- късно, чрез простичък google research видях, че това е по- добрият вариант. Това в статията не го пишеше, а звучеше стряскащо. Неграмотността в коментарите на статията също беше плашеща.

Неграмотността по проблема в обществото се пренася и в медиите, което е опасно, защото те са тези, които в такава ситуация на абсолютно нехайство на здравната политика, трябва да информират гражданите за превенция. Разбира се, нехайството на здравоопазването тук се изразява в превенцията. Защото  имаме едни от най- добрите специалисти в Европа- хепатолози и инфекционисти. Лечението също е поето от Здравната каса- болничното( лечението е с модерни и скъпи препарати), за хронично болните- от части, но в по- голямата част е поето. Но превенцията, информираността липсва. Стихийните кампании не се популяризират достатъчно, а ваксината, е твърде скъпа за голяма част от българите.

Като голям плюс мога да отбележа нещо, което започва през 1992- 1993 година, а именно задължителната ваксинация на новородените. Но това се отнася само за тях. В този ред на мисли ми е интересно дали тази ваксина при новородените се подновява, както при нас са манту и всякакви други, през определен срок. Защото титърът отслабва и опасността пак се появява.

Активната част от българите се ваксинират доброволно- при информираност, при финансова възможност.

Редно е да се организира широка кампания, в която да вземат участие големите и най- следените медии в страната. Защо не и да се организира година на България, посветена на борбата с хепатита? Чрез организирани събития, семинари, флаери, безплатни изследвания( които се правят и сега между другото) на ключови места за съответния град да се постигне максимална информираност на гражданите по болестта. Строги проверки и санкции за нарушаващите хигиената на места за обществено хранене, козметични салони, фризьорски салони, а и болници и стоматологични кабинети. За да не четем глупости по вестниците, да не крием от близките си и да не се разболяват нови хора.

И ако някой си мисли, че съм прекалено критична, нека види тази карта, показваща разпространението на Хепатит Б в световен мащаб.