По официална статистика в България има 450 000 болни от
Хепатит Б и 150 000 от Хепатит С. Тук не влиза Хепатит А, който е „болестта
на мръстните ръце“. Това е официалната статистика, неофициални цифрите се
страхувам, че ще нарастнат ужасяващо много. Това са 600 000 българи, болни
от Хепатит Б и С. Според данните на НСИ към 2011 българите сме 7млн. и 350хил.
души. Цифрите сами говорят за проблема.
Хепатитът е една от онези болести, които се случват на
другите или пък чуваш за тях, но никога не ти се случват.
Хепатитът се случва бавно, неусетно почти. Просто идва
денят, в който по някаква причина го разбираш и целият ти свят се преобръща.
Това се случи и с мен. На 3 юни тази година. Беше прекрасна
сутрин, денят обещаваше да е мързелив. Погледнах в огледалото и видях, че очите
са ми нехарактерно жълти. Вредното google диагностициране този път ме насочи в правилната посока. От
тук стъпките бяха ясни- личен лекар, изследвания, болница.
Първото, което винаги се пита човек, е „откъде“. Следва
въпросът „защо на мен“. Когато преминат тези питания и дойде вече здравият
разум на власт в главата, идва време за борба. А тя трябва да е сериозна и
отговорна. Самото имена болестта е достатъчно стресиращо.
Болните у нас са над половин милион. Има две страхотни
сдружения, които се борят с тенденцията за увеличаване на броя. Още един
страхотен форум към едното, където намерих страхотна подкрепа от хора, вървящи
по същия път.
Това, което силно липсва, е силната популяризация на
проблема. Защото това е болест, с размерите на епидемия. А не само, че се сещат
медиите за проблема само в деня, посветен на борбата с хепатита , но и като че
ли съществува някакво табу по темата. Разболявайки се, оказа се, че не малък
брой от познатите и роднините ми са се сблъсквали от първо лице с проблема.
И нещо друго, неграмотността на журналистите по темата е потресаваща. Спомням си статия от Дарик( а аз уважавам Дарик), в която се казваше, че половин милион българи са болни от най- острите форми на болестта, а тя пък понякога протичала без симптоми.
И нещо друго, неграмотността на журналистите по темата е потресаваща. Спомням си статия от Дарик( а аз уважавам Дарик), в която се казваше, че половин милион българи са болни от най- острите форми на болестта, а тя пък понякога протичала без симптоми.
Когато ми казаха диагнозата- остър хепатит, прозвуча ужасно.
Хем хепатит, хем остър. По- късно, чрез простичък google research видях, че това е по-
добрият вариант. Това в статията не го пишеше, а звучеше стряскащо. Неграмотността
в коментарите на статията също беше плашеща.
Неграмотността по проблема в обществото се пренася и в
медиите, което е опасно, защото те са тези, които в такава ситуация на
абсолютно нехайство на здравната политика, трябва да информират гражданите за
превенция. Разбира се, нехайството на здравоопазването тук се изразява в превенцията.
Защото имаме едни от най- добрите
специалисти в Европа- хепатолози и инфекционисти. Лечението също е поето от
Здравната каса- болничното( лечението е с модерни и скъпи препарати), за
хронично болните- от части, но в по- голямата част е поето. Но превенцията,
информираността липсва. Стихийните кампании не се популяризират достатъчно, а
ваксината, е твърде скъпа за голяма част от българите.
Като голям плюс мога да отбележа нещо, което започва през
1992- 1993 година, а именно задължителната ваксинация на новородените. Но това
се отнася само за тях. В този ред на мисли ми е интересно дали тази ваксина при
новородените се подновява, както при нас са манту и всякакви други, през
определен срок. Защото титърът отслабва и опасността пак се появява.
Активната част от българите се ваксинират доброволно- при
информираност, при финансова възможност.
Редно е да се организира широка кампания, в която да вземат
участие големите и най- следените медии в страната. Защо не и да се организира
година на България, посветена на борбата с хепатита? Чрез организирани събития,
семинари, флаери, безплатни изследвания( които се правят и сега между другото) на
ключови места за съответния град да се постигне максимална информираност на
гражданите по болестта. Строги проверки и санкции за нарушаващите хигиената на
места за обществено хранене, козметични салони, фризьорски салони, а и болници
и стоматологични кабинети. За да не четем глупости по вестниците, да не крием
от близките си и да не се разболяват нови хора.
И ако някой си мисли, че съм прекалено критична, нека види
тази карта, показваща разпространението на Хепатит Б в световен мащаб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар